XI. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: – Слушай! Слушай ме без страх, о, праведни Еноше, о, писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: – Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се молят за вас!

2. Защо сте напуснали свещените небесни висини, вашето вечно oбиталище, за да отидете да се скверните с жени? Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на Земята и народихте едно нечестиво поколение?

3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плътта; вие се уподобихте на онези, които са от плът и кръв; и направихте да се зачеват синовете ви в кръв.

4. Човеците бидоха създадени, за да умират. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да продължават техния род на Земята.

5. Но вие, вие бяхте създадени още отначало от чисти духове и имахте вечен живот и съвсем не бяхте подвластни на смъртта.

6. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небесата.

7. Отсега исполините, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде под земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на Земята и ще ги наричат “духове на злото”. Обиталището на небесните духове е небето; но на Земята ще да бъде жилище на земните духове, тъй като там са родени.

8. Духовете на великаните ще донасят на Земята всякакъв вид напаст — чумата, войната, гладуването и скръбта.

9. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.

 

XII. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им, ангелите ще се постараят това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъдат изтребени до деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат унищожени завинаги.

2. Сега за наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях.

3. Кажи им на тези небесни разуми: – Вие имахте за жилище небесните селения; но върховните тайни не ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта.

4. И вие я доверихте на жените с трепета на своето сърце и с това умножихте злото на Земята.

5. Кажи им прочее: – Никога вие не ще получите милост, нито някога мир!

 

XIII. После ангелите ме отнесоха на едно място, където имаше нещо, подобно на унищожителен огън и където по желание приемаха човешки образ от плът и кръв.

2. Отведоха ме на една височина, на една планина, чийто връх се извисяваше в високо в небето.

3. И аз видях в покрайнините на това място, в най-отдалечения му кът, скривалищата на мълниите и гръмотевиците. Там имаше един огнен лък и стрели в един колчан, един огнен меч и всякакъв вид светкавици.

4. След това ме пренесоха до един бликащ извор на запад от огньовете на залязващото Слънце. Стигнах до една река от пламък, който течеше като вода и се вливаше в огромното западно море.

5. Видях всичките големи реки и скоро пристигнах сред черните мрачини, където отива всяка земна плът. Там имаше планини от мрак, които раждат зимата и място, където водата се втича в определените й бездни.

6. Видях също устията на всички реки на Земята и това на бездната.

 

XIV. После стигнах до обиталищата на всички ветрове и забелязах, че те служат за украса на Земята и за запазване на нейните основи.

2. Видях ядрото от разтопен метал, на което се крепят на пластове сферите на земната твърд.

3. Видях също четирите вятъра, които поддържат земята и небосвода.

4. Ветровете, които духат в небесните висини.

5. Ветровете, които се издигат между небето и земята и образуват стълбовете на небето.

6. Онези, които правят да се върти небето и увличат в своята орбита Слънцето и звездите, а над земята видях вятъра, който крепи облаците.

7. Видях пътя на облаците.

8. Зърнах края на небесната вис, която тънее като ефир високо над повърхността на Земята. Тогава се обърнах на юг.

9. Там блестяха денем и нощем шест планини от скъпоценни камъни — три на изток и три на юг.

10. Планините на изток бяха направени от скъпоценни разноцветни камъни — от бисер и антимон. Планините на юг бяха от червени камъни. Върхът на тези планини се извисяваше до небето като трона Господен; той беше направен от алабастър, а върхът му от сапфир. Видях също пламтящ огън, който блестеше върху планините.

11. Там също зърнах в едно пространство мястото, където бяха събрани водите.

12. Там видях и изворите на земята, скрити в небесните стълбове.

13. И в небесните стълбове видях, но нито горе, нито долу, безброй бликащи огньове. Под изворите забелязах една местност, над която нямаше нито небосвод, нито земя под него; нямаше и вода; и нищо нито от отляво, нито отдясно — това беше един лишен от всичко, пустинен свят.

14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени кълба или като небесни духове.

15. Тогава архангел Уриел каза: – Това място ще бъде до свършека на Земята и небето затвор за седемте звезди, и за падналите от небесното войнство наблюдатели.

16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са престъпили Божиите заповеди преди тяхното изпитание. Той ги окова във вериги в това празно място, докато изкупят своето престъпление до една неизвестна година.

 

XV. Тогава Уриел извика: – Ето, погледни и виж падналите ангели, които са съжителствували греховно с жените и са провъзгласили себе си за земни князе.

2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат осъдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

3. И сам аз, Енох, видях края на всичко това и никому другиму не беше дадено да го види, освен на мене.

 

XVI. Ето имената на ангелите, които бдят: –

2. Архангел Уриел, пазител на виденията, прозренията, сънищата и пророчествата; ангелът, който управлява воплите и ужаса.

3. Архангел Рафаел, който властвува над болките и раните на човеците, и цери недъзите на земните духове.

4. Архангел Рагуил, един от светите ангели, който наказва Земята и небесните светила.

5. Архангел Михаил, предводител на безплътните небесни сили, който господства над човешките добродетели и заповядва на народите.

6. Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.

7. Архангел Гавраил, вестител на Божиите тайни; ангел на раждането и на възкресението, който управлява всичко онова, което е могъщо.

8. Архангел Азраил, ангел на мира, който управлява разрухата, смъртта и духовете на умрелите; края или възвисението на всяко нещо, което се появява на света.

 

XVII. Направихме дълга обиколка и стигнах отново до онова място, където нищо не беше, както трябва.

2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса; това беше една празна и страховита пустиня.

3. Там също видях седемте звезди, оковани една о друга като големи грамади, като огнени кълба. При тази гледка аз извиках: – За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо са били затворени в това безнадеждно място? Тогава Уриел, един от светите архангели, който ме придружаваше и ми служеше за водач, ми отговори: – Енох, защо са тези въпроси? Защо е това безпокойство и тая голяма тревога? Тези седем звезди пристъпиха заповедите на всевишния Бог и за да изкупят своето престъпление, са оковани във вериги за безброй векове.

4. Оттам отидохме наблизо до едно друго място на голямо униние.

5. Там видях да гори море от безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намираше група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха помежду си и потъваха в бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината й. Не можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: – Какво жежко място! Колко трудно е да се измерят неговите ужасни дълбини.

6. Уриел ми отговори така: – Енох, защо са тези тревоги, защо е тази почуда при вида на това огнено море, на това отчайващо място на болка, страдание и вопли? Тук — прибави той — е затворът за падналите ангели; и те ще останат в него завинаги.

 

XVIII. Оттам тръгнах към друго място, където от западна страна видях една голяма и висока планина, една стръмна скала и четири дивни пещери.

2. Във вътрешността си това място беше дълбоко, пространно, гладко и равно, но възтъмно.

3. Тогава архангел Азраил, който ме придружаваше там, ми рече: – Ето блаженото място, където са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на децата на человеците.

4. Там те ще останат до деня на Страшния съд, до уреченото им време.

5. Но това време ще бъде далечно; това е денят на Страшния съд. И аз видях духовете на децата человечески, които вече бяха умрели и техните обвиняващи гласове се извисяваха до небето.

6. Тогава се обърнах към Азраил, светият архангел, който ме придружаваше и го запитах: – Чий е този обвиняващ глас, който възлиза към небесата?

7. А той ми отговори: – Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин и който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на Земята.

8. Докато неговото потомство бъде заличено измежду човеците.

9. Тогава аз го запитах за него, за Всемирния съд и му рекох: – Защо едните са разделени от другите? А той ми отговори: – Има три различни вида между духовете на умрелите; три различни групи духове на праведни.

10. Тези групи са разделени от бездна, от вода и от светлина, която е над водата.

11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт те отиват под земята, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.

12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания — наказание за ония, които са завинаги прокълнати и чиито души ще бъдат наказани, и оковани за вечни времена.

13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват, са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на прегрешенията.

14. Такова е обиталището, предназначено за душите на неправедните люде и грешниците, за душите на онези, които са извършили несправедливости и са се присъединили към групата на нечестивите. Душите им съвсем няма да бъдат унищожени в деня на Страшния съд; но ще бъдат затворени в това място, от което няма да излязат нивга.

15. А аз казах с богоговение: – Бъди благословен, Господ мой, Господарю на славата и справедливостта, върховен и вечен!

 

XIX. Оттам пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на Земята.

2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и нощем.

3. Запитах архангела, който беше с мен: – Какво е това? Защо е това нестихващо движение?

4. Тогава Рагуил, един от архангелите, който ме придружаваше, ми отговори: –

5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който пали всички небесни светила.

 

XX. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различни една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези планини изглеждаха отдалече като величествени тронове и бяха заобиколени с благоуханни дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стебло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: – Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаил, един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и който им беше начело, ми отвърна: –

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: – Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: – Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона Господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господаря на светостта и славата, вечният Цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта Земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дърво на живота ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото животът ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния Цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от ликуване в Светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на Земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, вечния Цар. Тогова, който беше приготвил това дърво на дългоденствието и беше благоволил да го обещае на светите мъже.

 

XXI. Оттам се упътих към центъра на Земята и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната й страна; по-надолу се издигаше друга една планина.

3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една пространна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и долините.

 

XXII. Тогава извиках: – Каква е тази благословена земя; какво означава това високо дърво и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Зариел, единият от архангелите, който беше с мен, ми отговори: – Тази долина е прокълната с вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си като техен Господар и Цар.

4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блесне върху тях.

5. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех Неговото име, величието му, властта му.

 

XXIII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с много от дървета, които споменах; бяха порасли от семената им и от планината се спускаше един поток.

3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.

 

XXIV. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.

3. В това място, недалеч оттам, се извисяваше над всичките тези дървета едно възвишение на изток.

XXV. Видях също друго едно място с долини, откъдето изтичаха нивга непресъхващи води.

2. Видях още едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.

3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътих на изток.

ima mnogo istini v neq no i mnogo neshta koito ne razbiram

MNOGO MI XARESA TOVA E ISTINATA PATIAT I ZIVOTAT KAM NASIAT GOSPOD ISOUS XRISTOS ZATOVA MILI MOI BRATIA I SESTRI OBITSAITE BLIZNIA KATO SEBE SI I NEKA BOG DA E VINAGI SAS VAS I DA VI PAZI.